До мен възвишената муза,
опряла беше свойта буза,
а аз я следвах ред по ред,
изписвах страници безчет…
За някои казват - изпитание,
за другиго - било призвание,
не зная – просто бях вглъбен,
над ръкописа работих ката` ден…
И тъкмо в разгара на нещата,
когато се завръзваше играта,
и ясна фабула, герои,
нарушени бяха моите покои…
Слънчев лъч обагри мойта стая,
и утринния въздух я превзе,
а тате пък усмихнато ми каза:
„Да тръгваме към детската дете!“ :)
Ама верно, като си легнат на бодя човечето ще има поне два часа да твори... 
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
продължавай да пишеш в градината