проблясъци
Целият свят да застане срещу нас - ще го преборим,
но врагът е вътре в нас - страх ни е да говорим -
крием се, преструваме се,
нервничим, ревнуваме, после
всеки сам остава, сам прегръща себе си и утеха дири,
без обич, но и без последици.
******
Не сме хора вече - сенки сме
прокудени далече в тъмното...
безмълвни мъченици, носим кръста си,
не търсим милосърдие, не вярваме, слънце не ни е потребно...
искаме само душите си да натикаме в ъгъла, че да можем да подремнем малко,
дали сме грешници, няма значение - вече е твърде късно за изкупление.
******
От надежда се нуждае само вярващият, този, който няма вяра, се нуждае само от легло и баня -
да може вечер да измие мръсното си тяло, преди да легне с друг неверник под едно одеяло.
но врагът е вътре в нас - страх ни е да говорим -
крием се, преструваме се,
нервничим, ревнуваме, после
всеки сам остава, сам прегръща себе си и утеха дири,
без обич, но и без последици.
******
Не сме хора вече - сенки сме
прокудени далече в тъмното...
безмълвни мъченици, носим кръста си,
не търсим милосърдие, не вярваме, слънце не ни е потребно...
искаме само душите си да натикаме в ъгъла, че да можем да подремнем малко,
дали сме грешници, няма значение - вече е твърде късно за изкупление.
******
От надежда се нуждае само вярващият, този, който няма вяра, се нуждае само от легло и баня -
да може вечер да измие мръсното си тяло, преди да легне с друг неверник под едно одеяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Стоянова Всички права запазени
