Aug 26, 2008, 8:49 PM

проблясъци 

  Poetry » Other
884 0 6
Целият свят да застане срещу нас - ще го преборим,
но врагът е вътре в нас - страх ни е да говорим -
крием се, преструваме се,
нервничим, ревнуваме, после
всеки сам остава, сам прегръща себе си и утеха дири,
без обич, но и без последици.

******

Не сме хора вече - сенки сме
прокудени далече в тъмното...
безмълвни мъченици, носим кръста си,
не търсим милосърдие, не вярваме, слънце не ни е потребно...
искаме само душите си да натикаме в ъгъла, че да можем да подремнем малко,
дали сме грешници, няма значение - вече е твърде късно за изкупление.

******

От надежда се нуждае само вярващият, този, който няма вяра, се нуждае само от легло и баня -
да може вечер да измие мръсното си тяло, преди да легне с друг неверник под едно одеяло.

© Виктория Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • От надежда се нуждае само вярващият, този, който няма вяра, се нуждае само от легло и баня -
    да може вечер да измие мръсното си тяло, преди да легне с друг неверник под едно одеяло.
    Виктория, няма да коментирам. Прегръщам те и ти желая здраве и късмет!С обич и възхищение!
  • Е че аз имам написани неща Скоро обаче нищо не съм писал, че нямам много време...
  • Благодаря ти Хриси за коментарите, но ми кажи ти кога ще вземеш да напишеш и нещо аз да те изкоментирам
  • "От надежда се нуждае само вярващият, този, който няма вяра, се нуждае само от легло и баня -
    да може вечер да измие мръсното си тяло, преди да легне с друг неверник под едно одеяло."

    Това е наистина, наистина, наистина много добро! Мъдро, леко саркастично - точно както реално стоят нещата в живота! Поздравления!!!
  • Освен първият ти "проблясък", кое друго е логично да влиза в категория "Поезия"?
  • Браво, много точно казано.
Random works
: ??:??