Пробуждане
Навън е ден!
Един прекрасен ден!
И слънцето огрява пак Земята.
Лъчите му докосват нежно мен,
оставят сладък привкус във устата.
Слухът ми радват песни на щурци.
Тревите кожата ми нежно галят.
Цветчета, вдигнали мъничките глави
ухания разпръскват и омаят.
Ветрец докосва клоните едва
и сякаш с покривало ме обгръща,
спокойствие, уют и красота
започват в мен полека да се връщат!
И впервам поглед в синьото небе,
изпращам чисти мисли към безкрая
и сякаш пак съм мъничко дете,
усмихваше се, искащо да знае!
Защо забравила бях, че света
е толкова прекрасен, уникален!
Протягаш само своята ръка
и имаш във душата вече Рая.
Защо тревогата убиваше във мен
живота ми, извеждаше го бавно!
Не знаех що е нощ и кой е ден,
усещах се изгубена и гадно!
Сега е друго...
Виждам светлина!
Усмихвам се, и знам, че съм щастлива.
Душата ми е пълна с топлина,
а аз се чувствам истински красива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Горанова Всички права запазени
