24.01.2025 г., 22:02

Пробуждане

411 1 1
Пробуждане

 

Нощта прегърнала е тишината,

а вятърът напява тих рефрен!

Самотна броди в мрака и луната

в очакване на следващия ден!

 

Звездите на рояци във небето

бледнеят преди първата зора!

Събужда се гората и полето,

утрото ухае на цветя!

 

Тичат ручеите пълноводни

към събудилата се река!

Литват птици от нощта свободни

високо във ефирна синева!

 

Слънцето земята пак целува,

нежно я събужда за деня!

Вятърът отново ще лудува

във събуждащата се гора!

 

24.01.2025 г.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...