gogata622 (Георги Иванов) gogata622 (Георги Иванов)
33 629
Jan 24, 2025, 10:02 PM

Пробуждане

416 1 1
Пробуждане

 

Нощта прегърнала е тишината,

а вятърът напява тих рефрен!

Самотна броди в мрака и луната

в очакване на следващия ден!

 

Звездите на рояци във небето

бледнеят преди първата зора!

Събужда се гората и полето,

утрото ухае на цветя!

 

Тичат ручеите пълноводни

към събудилата се река!

Литват птици от нощта свободни

високо във ефирна синева!

 

Слънцето земята пак целува,

нежно я събужда за деня!

Вятърът отново ще лудува

във събуждащата се гора!

 

24.01.2025 г.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0