тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
1.02.2008 г., 8:05 ч.

Пробуждане 

  Поезия » Философска
575 0 11
Тази нощ последна и в догарящ пламък
времето наивно молещо се беше свряло
в пътя земен и към ешафода кратък
и сякаш за последно, ярко разгоряло
на въгленчета, слели се със мрака,
със  перчещи се огнени и съскащи очи...
А пътят на живота бе трънлив, безкраен,
с пешките нищожни, с тъжните лъчи,
приказка зловеща беше, с продължение,
сън кошмарен, повторяем, винаги един...
Ще изгрее слънце и мъгла ще се разсее,
и ние ще отидем сред поляни, сред цветя
и ще превърнем тъжна самота във призрак...
А той в студения, враждебен свят си отлетя,
като фантом невидим, от зловеща приказка...
Аз сега ще се събудя, от мойта тъжна маска,
а как с  по детски чиста, истинска - бих искала...

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??