Feb 1, 2008, 8:05 AM

Пробуждане

795 0 11
Тази нощ последна и в догарящ пламък
времето наивно молещо се беше свряло
в пътя земен и към ешафода кратък
и сякаш за последно, ярко разгоряло
на въгленчета, слели се със мрака,
със  перчещи се огнени и съскащи очи...
А пътят на живота бе трънлив, безкраен,
с пешките нищожни, с тъжните лъчи,
приказка зловеща беше, с продължение,
сън кошмарен, повторяем, винаги един...
Ще изгрее слънце и мъгла ще се разсее,
и ние ще отидем сред поляни, сред цветя
и ще превърнем тъжна самота във призрак...
А той в студения, враждебен свят си отлетя,
като фантом невидим, от зловеща приказка...
Аз сега ще се събудя, от мойта тъжна маска,
а как с  по детски чиста, истинска - бих искала...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...