Feb 1, 2008, 8:05 AM

Пробуждане 

  Poetry » Phylosophy
661 0 11
Тази нощ последна и в догарящ пламък
времето наивно молещо се беше свряло
в пътя земен и към ешафода кратък
и сякаш за последно, ярко разгоряло
на въгленчета, слели се със мрака,
със перчещи се огнени и съскащи очи...
А пътят на живота бе трънлив, безкраен,
с пешките нищожни, с тъжните лъчи,
приказка зловеща беше, с продължение,
сън кошмарен, повторяем, винаги един...
Ще изгрее слънце и мъгла ще се разсее,
и ние ще отидем сред поляни, сред цветя ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??