26.03.2015 г., 21:21

Пробуждане

677 0 1
От очите на влажната пролет се стича тъга
и ръми на Цветница под стрехата.
Няма ангели бели, с големи крила,
няма даже искрици от свещи в тъмата…

Незнайно къде сме затътрили крайници,
без разум, идея, с разбита душа…
Ах, дано да разсъмне през сивите делници,
за да свият мечтите отново гнезда.

Осъзнал се светът да кривне в галактики,
по стръмния склон на небесното време,
където думите имат своите стойности,
не само за изгубеното ни поколение.

И на Страстна неделя слънцето плахо,
да разпусне коси сред Млечният път,
а върбите докоснали топлият вятър
на висулките ледени да простят.

От вековният дъб на земята ни клета
ще покълне филиз от Бог озарен,
за да вдигне снага над гори и полета
и да дойде Българският Великден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...