26.03.2015 г., 21:21

Пробуждане

673 0 1
От очите на влажната пролет се стича тъга
и ръми на Цветница под стрехата.
Няма ангели бели, с големи крила,
няма даже искрици от свещи в тъмата…

Незнайно къде сме затътрили крайници,
без разум, идея, с разбита душа…
Ах, дано да разсъмне през сивите делници,
за да свият мечтите отново гнезда.

Осъзнал се светът да кривне в галактики,
по стръмния склон на небесното време,
където думите имат своите стойности,
не само за изгубеното ни поколение.

И на Страстна неделя слънцето плахо,
да разпусне коси сред Млечният път,
а върбите докоснали топлият вятър
на висулките ледени да простят.

От вековният дъб на земята ни клета
ще покълне филиз от Бог озарен,
за да вдигне снага над гори и полета
и да дойде Българският Великден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...