Mar 26, 2015, 9:21 PM

Пробуждане 

  Poetry
548 0 1
От очите на влажната пролет се стича тъга
и ръми на Цветница под стрехата.
Няма ангели бели, с големи крила,
няма даже искрици от свещи в тъмата…
Незнайно къде сме затътрили крайници,
без разум, идея, с разбита душа…
Ах, дано да разсъмне през сивите делници,
за да свият мечтите отново гнезда.
Осъзнал се светът да кривне в галактики,
по стръмния склон на небесното време,
където думите имат своите стойности,
не само за изгубеното ни поколение. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Random works
: ??:??