От очите на влажната пролет се стича тъга и ръми на Цветница под стрехата. Няма ангели бели, с големи крила, няма даже искрици от свещи в тъмата…
Незнайно къде сме затътрили крайници, без разум, идея, с разбита душа… Ах, дано да разсъмне през сивите делници, за да свият мечтите отново гнезда.
Осъзнал се светът да кривне в галактики, по стръмния склон на небесното време, където думите имат своите стойности, не само за изгубеното ни поколение.
И на Страстна неделя слънцето плахо, да разпусне коси сред Млечният път, а върбите докоснали топлият вятър на висулките ледени да простят.
От вековният дъб на земята ни клета ще покълне филиз от Бог озарен, за да вдигне снага над гори и полета и да дойде Българският Великден!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.