20.09.2012 г., 10:35

Пробуждане

612 0 0



Между учебници и детски пелени

по пътя си към тебе се загубих

и бъдещето си с това погубих.

Дългът към другата ни раздели…

 

Лъжливо бе, но бе така чаровно,

че аз очи затворих и заспах.

И в други мъжки профил теб видях…

Не само разстоянието е виновно.

 

Заради теб отново съм се преродила.

Две мъжки люлки аз люлях.

Далеч от тебе толкова години бях…

Ала от теб не съм се аз отдалечила.

 


Вили Димитрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...