Sep 20, 2012, 10:35 AM

Пробуждане

  Poetry » Love
616 0 0



Между учебници и детски пелени

по пътя си към тебе се загубих

и бъдещето си с това погубих.

Дългът към другата ни раздели…

 

Лъжливо бе, но бе така чаровно,

че аз очи затворих и заспах.

И в други мъжки профил теб видях…

Не само разстоянието е виновно.

 

Заради теб отново съм се преродила.

Две мъжки люлки аз люлях.

Далеч от тебе толкова години бях…

Ала от теб не съм се аз отдалечила.

 


Вили Димитрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...