Пробуждане

Poetry » Love

613 0 0

Между учебници и детски пелени

по пътя си към тебе се загубих

и бъдещето си с това погубих.

Дългът към другата ни раздели…

Лъжливо бе, но бе така чаровно,

че аз очи затворих и заспах.

И в други мъжки профил теб видях…

Не само разстоянието е виновно.

Заради теб отново съм се преродила.

Две мъжки люлки аз люлях.

Далеч от тебе толкова години бях…

Ала от теб не съм се аз отдалечила.

Вили Димитрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0