Пробвай
Облакът си има шапка...
Виж! Прилича на човек.
Щом пред слънцето заплака...
Всеки облак е поет.
Прави си... каквото знае.
Скита се... къде ли не.
През звездите път чертае.
Птици – дават му криле.
В небесата с тях се рее.
Ту е пухкав, мил и благ.
Ту навъсен, сиво-черен.
Ръси бури. Сипе сняг.
Май му липсва бяла риза.
Да я скъса, тъй... от яд.
Че не може... Все не слиза...
на мома да стори хлад.
Всъщност има... вече всичко.
Вятър, порив и небе.
Не приема... нищо лично.
Пробвай – облака да спреш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
