Соларе (Румяна Друмева)
116 1323
3.09.2022 г., 21:29 ч.

Прочетени мисли 

  Поезия
1068 7 17

Вървя в пустинята от хора

и мисли се лепят по мен,

мълчание от думи ме преследа,

а аз потъвам в тях смирен.

Пропъждам ги с ръка, не спират

и скърцат с пясък, в тишина

написах ги на лист хартия,

летят... към коша за сметта!

© Румяна Друмева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, мила Таня Благодаря за вниманието
  • Харесва ми стихотворението!
  • Момчиле, изинявай за закъснелия ми отговор,но все ми се струва, че за Благодаря от сърце, никога не е късно! За това изписвам Благодаря ти !
  • Благодаря!
  • Хм - току - що се развъртях " надолу" и прочетох ,че си падаш по джаза ! Аз - също - мен ме гони онзи - Добрият, Стар , Забравен от Бога и от Хората Джаз - от преди 100 - 120 години. негърските църкви и кръчми , дето за да влезе бял е трябвало да има препоръчително писмо от 3-ма негри , времената на големите солисти - и вокали , и инструменти Големите Солисти - Ела , Сачмо,Рей , Големите Оркестри и т.н. и т.н. ! Ако наистина уважаваш Н.В.Джаза - знаеш какво визирам ! Лично аз съм го отразил в "Джазстарт" и " Мисли в 5/16" ! Ще ми е интересно да чуя коментар / без да задължавам/! Всичко - най !!!
  • Благодаря Момчиле за посещението ти и коментара, придружен със стих! Аз не се казвам Силви, а Румяна но за мен това няма значение, може и с номер да се изписваме, важното е според мен, да бъдем почтени хора! Благодаря и за “ Любими“! За мен е чест!
  • Борбата водена със мисли -
    за всеки със перо е кръст !
    Но грях е той да си помисли,
    че тук Съдбата има пръст!

    Че всеки знае този лек,
    който не струва нито грош -
    за да си истински Човек -
    понякога е нужен ... кош !


    Привет Силви ! Прочетох не , ами " глътнах" твоите мисли и не щеш ли - като че ли намерих някаква степен адекватност ! Колко съм успял - ще съдят други , здраве да е ... Жива и здрава бъди и ....... Ега ти умрат душмането ! vui4oto
  • Благодаря ви момичета, Силве, Петя! За мен е чест и оромна радост посещението ви! Гребете с пълни шепи от живота, с вдъхновение
  • "Пропъждам ги с ръка, не спират.."
    Така е. Не спират. 🙂
  • Образно. Тук можем много хора да се познаем.
  • Благодаря toti.
  • Интересно и пречистващо, .
    Поздрави!
    Успех!
  • Благодаря ти,Младене! Не очаквах перфектният ти анализ, на скромния ми опит..но докато слушах джаз, то се появи! Благодаря за отделеното време и внимание, като и за „ любими“ !
  • "Мълчание от думи ме преследва..." /печатна грешка - "преследа"/. Ефектно и изстрадано прозрение, след "Вървя в пустинята от хора...". Кратък, но разтърсващ стих за интелектуалната самота и несподеленост на твореца. "Коша
    за смет" на финала е ясна осъзнатост, че не можем да допуснем Външното в нас без да се оскверним, но и не можем да живеем без Него, защото в този случай започваме да граничим с лудостта. Нерешима дилема. Поздравление, Руми!
  • Благодаря ви, пишещи приятели! А мислите си, не ги унищожавайте,те не са ви посетили случайно! Бъдете вдъхновени!
  • Така, както ги изхвърляш в коша, те ще изчезнат и ще те пречистят. Това си е техника, Руми. Аз го правя, каго изгарям листа с написаното и хвърлям във вода.
  • Хареса ми, Руми, тази пустиня от хора, навява и в мене разни мисли!
Предложения
: ??:??