3.09.2022 г., 21:29 ч.

Прочетени мисли 

  Поезия
1219 7 17
Вървя в пустинята от хора
и мисли се лепят по мен,
мълчание от думи ме преследа,
а аз потъвам в тях смирен.
Пропъждам ги с ръка, не спират
и скърцат с пясък, в тишина
написах ги на лист хартия,
летят... към коша за сметта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Предложения
: ??:??