Вървя в пустинята от хора
и мисли се лепят по мен,
мълчание от думи ме преследа,
а аз потъвам в тях смирен.
Пропъждам ги с ръка, не спират
и скърцат с пясък, в тишина
написах ги на лист хартия,
летят... към коша за сметта!
© Румяна Друмева Все права защищены