Трудно се преглъщат тези стихове,

 макар че са обилно напоени

 със сълзи са сиропирани, със викове,

 на душата ми за теб, на твоята за мене.

Трудно се четат писмата ти,

 макар че съм виновен бе съмнение

 и без да казваш, знам вината си

 и без вина съм достоен за презрение.

... и дълго мисли как да отговоря,

 макар че верен отговор не ще да има.

Дела му трябват на народа,

 ала смелост само в думичките имам.

... а любовта духовна не я искаш,

 макар че истинска е тя.

 Устните, очите ми ще мислиш

 за усмивки през деня и сълзи през нощта.

За туй ще сторя що си ми заръчала,

ще изчезна, ще се скрия и от бога.

Дано обичаш, както си обичала...

... но аз да спра не мога...

Трудно се преглъщат тези стихове,

макар че са обилно напоени

с аромата, радоста на мигове

измечтани и от теб и мене