Прочит на огледалото

21.07.2024 г., 7:05 ч.

Поезия

107 4 2

ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО

Не бях се гледал скоро в огледало, и днес бях в потрес, като се видях,

печално старче – вече побеляло! – пък и отдавна станало за смях,

потънах из дълбоките си бръчки, раздрани с най-зловещия молив,

с мен Времената бяха много мъчни, а пък и аз не бях из тях щастлив,

поел на път към Райските предели, се питам – като пълен идиот,

какво изгубих – и какво спечелих? – във ужаса на своя мил живот,

невям злата и почести, успехи? – за стихчетата, дето ви чета? –

стърча пред огледалото без дрехи, тъй както гол дошъл съм на света,

обаче вие се барнете в бяло! – какво че е прогнозата за дъжд?

През спуканото мое огледало се погледнете, моля ви, веднъж!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.