21.07.2024 г., 7:05 ч.

Прочит на огледалото 

  Поезия
5.0 / 7
183 4 2
ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
Не бях се гледал скоро в огледало, и днес бях в потрес, като се видях,
печално старче – вече побеляло! – пък и отдавна станало за смях,
потънах из дълбоките си бръчки, раздрани с най-зловещия молив,
с мен Времената бяха много мъчни, а пък и аз не бях из тях щастлив,
поел на път към Райските предели, се питам – като пълен идиот,
какво изгубих – и какво спечелих? – във ужаса на своя мил живот,
невям злата и почести, успехи? – за стихчетата, дето ви чета? –
стърча пред огледалото без дрехи, тъй както гол дошъл съм на света,
обаче вие се барнете в бяло! – какво че е прогнозата за дъжд?
През спуканото мое огледало се погледнете, моля ви, веднъж!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Предложения
  • Животът е отворената рана, пулсираща под тъмната река на мислите... Извърших ли към себе си измяна? ...
  • Навярно ни грози безсмислие в един такъв абсурден свят... Крещиш, а чуваш нечий писък... Дали е твоя...
  • Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...

Още произведения »