Продадени мечти
ПРОДАДЕНИ МЕЧТИ
Тръгваш ли?
Денят ми опустя,
като забравено гнездо през зима.
Не ме превръщай в плачеща върба,
превила гръб, за обич, просякиня.
Тръгваш си...
Навети преспи сняг
затрупаха живота в стъпките.
Лед сковава зъзнещия мрак...
Не виждам път!
Избродихме посоките!
Тръгвай! Сам...
Закърпих ти криле,
явно пристрастен си към простори.
Болях, протягайки към теб ръце...
Ослепявях, търсейки те с поглед...
Тръгваш...
Но за миг поспри!
Несбъднати минути само губим...
(Нима за грях – продават се мечти!?)
Пред път да помълчим...
И да се любим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Зарева Всички права запазени
