Продавачо на въздух
Продавачо на въздух,
Продавачо на сляпа надежда,
знам какво ми говориш,
знам и пътят къде ме извежда.
С латерната свириш.
Припяваш и ваеш миражи.
Но слепени надежди,
не са дори от живота колажи.
Тук изрязал си спомен,
там сложил си цвят от дъгата,
откъснал си цвете
от градината китна в душата,
крилце от емоция лепнал,
вместо цялото приказно чувство...
Продавачо на въздух,
красиво е, но си е само изкуство.
А пътя вървях го
след тебе от толкоз години...
Днес най-сетне ще спра,
няма и крачка нататък да мина.
И след теб ще живея,
и без теб ще ме има... оставам.
Нека бъда самичка,
но и минутка назаем не давам.
Продавачо на въздух,
недей ме под вежди поглежда.
Искам си моето аз
и вземам си мойта надежда...
Тя крилете ти беше,
беше ти пейка край пътя,
от латерната пееше
и въздушните кули държеше.
Тя въздушните замъци
с толкова труд надстрояваше,
а ти, всъщност, все сам
зад стените въздушни оставаше.
Днес напускам те
и със мойте мечти ще политна,
.................................
а надеждата моя
превърни я във своя молитва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
