22.01.2008 г., 4:32 ч.

Продавачо на въздух 

  Поезия » Друга
616 0 7
 

Продавачо на въздух,

Продавачо на сляпа надежда,

знам какво ми говориш,

знам и пътят къде ме извежда.

С латерната свириш.

Припяваш и ваеш миражи.

Но слепени надежди,

не са дори от живота колажи.

Тук изрязал си спомен,

там сложил си цвят от дъгата,

откъснал си цвете

от градината китна в душата,

крилце от емоция лепнал,

вместо цялото приказно чувство...

Продавачо на въздух,

красиво е, но си е само изкуство.

А пътя вървях го

след тебе от толкоз години...

Днес най-сетне ще спра,

няма и крачка нататък да мина.

И след теб ще живея,

и без теб ще ме има... оставам.

Нека бъда самичка,

но и минутка назаем не давам.

Продавачо на въздух,

недей ме под вежди поглежда.

Искам си моето аз

и вземам си мойта  надежда...

Тя крилете ти беше,

беше ти пейка край пътя,

от латерната пееше                

и въздушните кули държеше.

Тя въздушните замъци

с толкова труд надстрояваше,

а ти, всъщност, все сам

зад стените въздушни оставаше.

Днес напускам те

и със мойте мечти ще политна,

.................................

а надеждата моя

превърни я във своя молитва...

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??