Продавам си душата
Дори не ми се лъска вече меча.
Защо ми е, излишна суета?
Принцеси откога ли няма вече,
дори не помня даже откога...
И конят бял отдавна го прежалих,
но още помня този ход с добро!
Луканка от месото му направих,
последната изпих с ракия над кило.
Не се учудвай, само в алкохола
намирам някаква утеха и забрава.
В пиянски сънища все още мога
да изживявам дните си на слава.
То, иначе, дворците вече рухнаха,
а в кулите им прилепи живеят.
Дори и вещиците от горите хукнаха
в реалитита да се пъчат и да пеят...
Модерни времена без митология,
без дракони, русалки, еднорози,
без романтичност в битието-оргия,
и моето остана само поза...
Срамувам се, но трябва да се храня,
та хванах се във тематичен парк -
Картонен замък от зла напаст браня,
сглобена във Китай, но няма как...
И само мечът ми остана от предишното,
дори доспехите си проиграх...
Полека отървах се от излишното
и рицарското си отиде с тях.
Защо ли още меча си държа
и при това, по-лъскав от преди?
Защото мисля, моята душа,
във него е... какво ще кажеш ти?
И всъщност, колко ще дадеш
за него и за нея на промоция?
Над празна чаша не ми трябва меч,
а и душата е ненужна... за атракция...
20.08.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
