Когато те искам, те няма,
това безспирно много боли,
а няма нищо друго в замяна,
сърцето пусто без обич кърви.

Когато те потърся до мене
за прегръдка само една,
теб пак те няма, няма и няма,
и се чувствам ужасно сама.

Когато вечер заспивам,
отново си мисля за теб,
но за секунди уморно унивам,
липсата скова сърцето в лед.

Когато сутрин се събудя,
разбирам, че всичко това е лъжа,
ден след ден все повече те губя,
та нали просто те няма сега!

Любовта ми чезне, умира
от липса на ласки и взор.
Светът продължава не спира,
тече към всепоглъщащ позор.