13.03.2011 г., 9:01 ч.

Продължавам да мисля 

  Поезия
483 0 3

 

 

 

 

Продължавам да мисля

Че с мъничките си пръсти

Докосвам луната

Люлея се в стола си и се усмихвам

Докато донесат храната ми

 

Ти ме забрави

На една разбита от времето спирка

И аз все още стоя там и те чакам

... и се усмихвам

Докато донесат храната ми

 

В огледалото нямам коса

И чаят ми е студен

Някой е влязъл в главата ми

И отваря врати да излезе

Но не може да ме излъже

И го пращам по дяволите

И му се смея

 

Смея се

Да

 

Прозорецът ми е отворен

Но все пак мирише на смърт

(жълта по белите стени)

Аз се хващам здраво за перваза

И ми се чупят ноктите

Викам и се усмихвам

Докато ме чуят всички наоколо

 

... и ми казаха че съм луд

... и ми казаха че ме няма

... натъпкаха ме с всякакви болкуци

 

В огледалото лицето ми е чуждо

И луната зад мен се промъква

По-бавно от вчера

 

В главата ми

Казват че съм луд

Аз им се смея

 

Смея се

Да

 

12 март 2011

 

 

 

 

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??