Продължавам да мисля

13 мар. 2011 г., 09:01

Поэзия

521 0 3

Че с мъничките си пръсти

Докосвам луната

Люлея се в стола си и се усмихвам

Докато донесат храната ми

Ти ме забрави

На една разбита от времето спирка

И аз все още стоя там и те чакам

... и се усмихвам

Докато донесат храната ми

В огледалото нямам коса

И чаят ми е студен

Някой е влязъл в главата ми

И отваря врати да излезе

Но не може да ме излъже

И го пращам по дяволите

И му се смея

Смея се

Да

Прозорецът ми е отворен

Но все пак мирише на смърт

(жълта по белите стени)

Аз се хващам здраво за перваза

И ми се чупят ноктите

Викам и се усмихвам

Докато ме чуят всички наоколо

... и ми казаха че съм луд

... и ми казаха че ме няма

... натъпкаха ме с всякакви болкуци

В огледалото лицето ми е чуждо

И луната зад мен се промъква

По-бавно от вчера

В главата ми

Казват че съм луд

Аз им се смея

Смея се

Да

12 март 2011

buba_muba (Буба)

2011-03-13T17:13:13+02:00

!!!!!!!......
danigallery (Йорданка Господинова)

2011-03-13T10:34:57+02:00

Страхотен стих!Тъжен,и боли!
Laska (Ласка Александрова)

2011-03-13T10:32:37+02:00

!
по-добре е с усмивка