Продължавам да мисля
Продължавам да мисля
Че с мъничките си пръсти
Докосвам луната
Люлея се в стола си и се усмихвам
Докато донесат храната ми
Ти ме забрави
На една разбита от времето спирка
И аз все още стоя там и те чакам
... и се усмихвам
Докато донесат храната ми
В огледалото нямам коса
И чаят ми е студен
Някой е влязъл в главата ми
И отваря врати да излезе
Но не може да ме излъже
И го пращам по дяволите
И му се смея
Смея се
Да
Прозорецът ми е отворен
Но все пак мирише на смърт
(жълта по белите стени)
Аз се хващам здраво за перваза
И ми се чупят ноктите
Викам и се усмихвам
Докато ме чуят всички наоколо
... и ми казаха че съм луд
... и ми казаха че ме няма
... натъпкаха ме с всякакви болкуци
В огледалото лицето ми е чуждо
И луната зад мен се промъква
По-бавно от вчера
В главата ми
Казват че съм луд
Аз им се смея
Смея се
Да
12 март 2011
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
