100/Прекарах още два-три дена
и памперсите си свалих!
И ролята ми в тази сцена,
със роля по-добра смених.
След ежедневните превръзки,
със новия свят вързвах връзки
и тъй от многото канюли
с която бяха ме уболи,
полека взех да се спасявам.
И с всеки хубав божи ден,
светът се връщаше при мен.
И тъй разбрах, че човек ставам!
Във пролетната топлина,
зад мене „злото” останà!
© Hristo Slavov Всички права запазени