109/ И тъй минаваха години,
във друг край аз се настаних.
Изтъквах всякакви причини
и от Драгойново се скрих!
Като за счупената стомна
не исках „злото” да си спомня!
Макар че нощем, без да ща,
сънувах тамошни неща,
посрещах близки и роднини,
катерех стария балкан,
и в пътя без тях извървян,
жадувах небесата сини!
Аз бях неудовлетворен,
но детството вървеше с мен!
© Hristo Slavov Всички права запазени