Feb 28, 2017, 9:30 PM

"Продължение" на първата ми книга

Poetry » Civic

709 0 0

109/ И тъй минаваха години,
във друг край аз се настаних.
Изтъквах всякакви причини
и от Драгойново се скрих!
Като за счупената стомна
не исках „злото” да си спомня!
Макар че нощем, без да ща,
сънувах тамошни неща,
посрещах близки и роднини,
катерех стария балкан,
и в пътя без тях извървян,
жадувах небесата сини!
Аз бях неудовлетворен,
но детството вървеше с мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0