117/ А след вечерната прохлада
се сбират селските жени
на приказки и звездопади,
докато вънка се стъмни...
И почнат турски сериали,
екраните ни завладели.
Това бе всеки божи ден,
станал бе ритуал за мен.
И в дните, в детството чевръсти,
си спомням селските жени,
но никога в онези дни
не бяха те с ръце на кръста! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация