Mar 9, 2017, 12:13 PM

"Продължение" на първата ми книга

  Poetry » Civic
1.2K 0 0

117/ А след вечерната прохлада

се сбират селските жени

на приказки и звездопади,

докато вънка се стъмни...

И почнат турски сериали,

екраните ни завладели.

Това бе всеки божи ден,

станал бе ритуал за мен.

И в дните, в  детството чевръсти,

си спомням селските жени,

но никога в онези дни

не бяха те с ръце на кръста!

А всяка като  по канон

работеше за своя дом!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...