117/ А след вечерната прохлада
се сбират селските жени
на приказки и звездопади,
докато вънка се стъмни...
И почнат турски сериали,
екраните ни завладели.
Това бе всеки божи ден,
станал бе ритуал за мен.
И в дните, в детството чевръсти,
си спомням селските жени,
но никога в онези дни
не бяха те с ръце на кръста!
А всяка като по канон
работеше за своя дом!
© Hristo Slavov All rights reserved.