"Продължение" на първата ми книга

117/ А след вечерната прохлада

се сбират селските жени

на приказки и звездопади,

докато вънка се стъмни...

И почнат турски сериали,

екраните ни завладели.

Това бе всеки божи ден,

станал бе ритуал за мен.

И в дните, в  детството чевръсти,

си спомням селските жени,

но никога в онези дни

не бяха те с ръце на кръста!

А всяка като  по канон

работеше за своя дом!