17.03.2017 г., 20:05

Продължение...

1.3K 0 0

125/О, трябват ми четирсет дена,

домати свои да бера

и да въртя край тях остена,

от всяко „зло” да ги спася...

И седмично да ги колтуча,

от „навици” да ги отуча

и всяка вечер, след деня,

да ги поливам със вода.

Дори да са непридирчиви,

аз ги опазвам от мана,

от вездесъщата трева.

Да пазя с нокти мойта нива!

И тъй от рано сутринта,

се хващам вече за Деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...