Продължение №9 (Поема за баща ми)
ПРОДЪЛЖЕНИЕ №9
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
И дойде време да се учим…
Сестра ми първо, после аз.
Но безпаричие се случи…
И Нуждата дойде на власт!
Във туй време със заплахи
в „колхоза“ вкараха и нас,
и тръгнахме със стъпки плахи
да вървим след тая власт!
А там ни плащаха стотинки,
не даваха дори и лев!
Деляхме хляба на осминки…
Не страдахме в живота с кеф!!
А без пари в града не може.
Квартира плащаш и храна!
Без книгите не можеш, Боже!
А трябва лев и настрана!
Какво тогава ще направиш?!
Ще търсиш някакъв колай!
И мъка почва да те дави
във новия измислен Рай…
От село бягаха мъжете,
най-вече във Димитровград,
за там и татко ми се сети,
макар че не бе много млад.
Той бе притиснат до стената,
изпаднал в истински фалит.
От неуредиците във селата
почувства се в града честит!
Той се пожертва за децата,
в ръцете да им даде хляб
и да се борят със Съдбата…
Това бе неговият страх!
Останат ли неуки в село,
ще бъдат цял живот слуги
и затова решил бе смело
да ги избави от беди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
