25.12.2016 г., 21:05

Продължение на първата ми книга

979 0 0

32/И в изкованите закони,

закрила имаше за тях,

а наш'та майка се разгони,

скована в лепкавия страх!

И всичко взе да се купува.

Дори съда пари  за струва.

Дойдоха чалги и разврат,

със изглед вече да не спрат.

О, взеха съвести да се купуват,

да се продава съвест, чест,

тъй както става и до днес...

Човещините да не струват!

Така, че моята страна,

най-корумпирана стана!

 

 

33/ Със тези думи до тук спирам.

Представих всичко  както бе.

И тази Истина горчива,

ще трябва да се назове!

Аз искам това да се знае.

Пред Правдата не се нехае!

Не искам също да съм груб,

не слагам всичко в един кюп.

Човек не трябва да си трае...

Това и аз съм преживял,

навярно вече си разбрал,

със факти аз не се играя!

България дотук не спря,

но пък народа оскотя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...