14.01.2017 г., 12:13

Продължение на първата ми книга

449 0 0

56/ С езикът им другар не станах.

За мен остана непознат,

макар, че с книги го подхванах...

Не станах с него по-богат.

Сработване не се получи.

И не можах да го науча.

И ще ви кажа и до днес,

към него нямам интерес.

Не знам защо не го приемах?!

За първи път се случи с мен-

за него бях за мандален!

Наистина не го приемах!

Научех буквите-успях,

но с думите не се разбрах!

 

 

57/ Научих  да чета табели,

но думите им не разбрах.

Захвърлих книгите дебели,

това за мене беше крах!

Общувах само със английски,

със тия племена арийски

и често исках в своя бач,

да ми помогне преводач.

В тетрадки пишех аз глаголи

И се опитвах не веднъж,

като узрял и умен мъж,

да търся истините голи.

И ще ви кажа аз без страх,

не знам защо, но не успях!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...