Живеех на далечен, поетичен бряг
проспивах дните си или пък гмурках се за риба.
До оня ден,във който свръхтайно жури ме избра
и прати ме на мисия секретна на Малдивите…
Пътувах дълго: със самолет, със кораб и кола.
Достигнах бряг – роднина някакъв на моя…
Полегнах върху пясъка му и по всичките шпионски правила -
заскучах… безгрижна реейки очи в простора.
Ден, два, неделя, месец – и - най-после го видях:
измислената линия, наречена „Екватор”.
Присламчих се невъзмутимо и след още месец–два –
успях да го избутам на север – с педя, две, та даже лакът… ...