Живеех на далечен, поетичен бряг

проспивах дните си или пък гмурках се за риба.

До оня ден,във който свръхтайно жури ме избра

и прати ме на мисия секретна на Малдивите…

Пътувах дълго: със самолет, със кораб и кола.

Достигнах бряг – роднина някакъв на моя…

Полегнах върху пясъка му и по всичките шпионски правила -

заскучах… безгрижна реейки очи в простора.

Ден, два, неделя, месец – и - най-после го видях:

измислената линия, наречена „Екватор”.

Присламчих се невъзмутимо и след още месец–два –

успях да го избутам на север – с педя, две, та даже лакът…

По-късно, пред комисията, изнесох цял доклад.

Комисията по „Преместването на Екватора”.

Разказвах колко труд съм вложил, забравил жажда, глад и страх,

загърбил земните наслади – не агент, а гладиатор…

Сега - с глава бучаща, почиствам бавно старата лула -

остана ми едничък спомен от столицата Мале…

Каква ти столица?! Какви Малдиви?!

Какъв ти шпионаж?!

Очаквайки изместването на Екватора -

пак прекалих с мастиката и таратора…