Профили - Кварталния алкаш
Настъпва утрото.
Започва делник.
Разсънена,
полека суета
набира сили –
слънцето-отшелник,
свенливо се усмихва
на света.
Излизам на терасата.
Протягам се с наслада.
Котлона спирам –
кипнало кафе
(за нервите,
възбуждаща награда),
наливам в чаша
от любимото джезве.
Отпивам глътка.
Рея плавен поглед –
отсреща в къщата
на двора под асма,
комшийката посреща
с хата-йога
и с дзен-гимнастика,
поредната зора.
Надясно –
в сянката
на другото крило,
на блока,
прекъсва погледа ми
плавността,
на своя рейд –
там кръчмата широка,
квартална,
дреме със зключена врата.
Ала пред нея,
чакащ и приклекнал,
обхвнал със трепереща ръка,
главата си,
отслабнал и олекнал
със фигура на хилава жена,
кваталният алкаш за свойта доза,
пристигнал беше от зори –
отнякъде откъснал беше роза…
Кръчмарката дебела да дари.
До него на количка подредени,
се мъдреха хартии и картони,
събирани по гюмове – наврени
край блокове, бунища и перони.
Минаващи деца се спряха:
- Хи-хи! Наздраве бе… Боклук!
И с весела гълчава „отлетяха”,
когато той размаха им юмрук…
Не беше той такъв, ала съдбата
със него в грозен смях се подигра –
починаха жена му и децата…
И тъй… Пропи се – всичко пропиля.
И ето го –
сега си чака…
Със трескав поглед
всеки миг брои,
до глътката,
която мрака
на спомените,
ще стопи…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
