24.03.2015 г., 20:35  

Прогледнах

797 1 14

           ПРОГЛЕДНАХ

 

                         И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов,

                          но най-голяма от тях е любовта.

                                                             (I Коринтяни 13:13)

 

Помолих те да влезеш във живота ми,

да преобърнеш мрака в светлина!

Прогони злото и пое ръцете ми,

благодаря, че си до мен сега!

 

Очите ми прогледнаха завинаги,

видях прекрасен път пред мен!

Не страдам днес за дни отминали,

Ти вложи смисъл на безсмисления ден!

 

Ще ме попита някой, днес кого възпявам

и може ли щастлив да бъде всеки ден!?

Със обич аз усмивка ще дарявам,

защото имам любовта на Бог във мен!

 

               

                                                                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...да Божията любов е в основата на нашия живот ,но още по-хубаво е ако някой помага на Бога......!
  • Много се радвам, че си усетила стихотворението по този начин, Магдалена!
    Пожелавам ти хубави Великденски празници!
  • грабна ми душата с този твой стих.. сякаш дочух
    стъпките тихи на Бога...
  • Благодаря!
  • Ани, още веднъж, сърдечно ти благодаря!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...