6.03.2008 г., 23:26 ч.

Проглеждах през очите на светулките 

  Поезия » Философска
1023 0 17
 

Поникнах във Балкана между буките,

под сянката им раснах тънкостеблена,

проглеждах през очите на светулките

а птиците ми дадоха сърцето.

 

Научих се да дишам нависоко

и да събирам слънце в росни длани,

да връщам на заблудата посоките

и да сънувам тайни предсказания.

 

... внезапно ме отрязаха - до корен!

А мъдрост скрита носех - от тревата:

когато ми изтръгнат всички спомени,

по-силна да израствам, непозната.

 

Земята да изровят изпод мене,

ще стана зрънце - да ме носи вятърът.

Ще запокитя всяко примирение,

за да покълна даже на скалата!

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??