Проглеждах през очите на светулките
Поникнах във Балкана между буките,
под сянката им раснах тънкостеблена,
проглеждах през очите на светулките
а птиците ми дадоха сърцето.
Научих се да дишам нависоко
и да събирам слънце в росни длани,
да връщам на заблудата посоките
и да сънувам тайни предсказания.
... внезапно ме отрязаха - до корен!
А мъдрост скрита носех - от тревата:
когато ми изтръгнат всички спомени,
по-силна да израствам, непозната.
Земята да изровят изпод мене,
ще стана зрънце - да ме носи вятърът.
Ще запокитя всяко примирение,
за да покълна даже на скалата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
