6.03.2008 г., 23:26 ч.

Проглеждах през очите на светулките 

  Поезия » Философска
5.0 / 12
1124 0 17
Поникнах във Балкана между буките,
под сянката им раснах тънкостеблена,
проглеждах през очите на светулките
а птиците ми дадоха сърцето.
Научих се да дишам нависоко
и да събирам слънце в росни длани,
да връщам на заблудата посоките
и да сънувам тайни предсказания.
... внезапно ме отрязаха - до корен!
А мъдрост скрита носех - от тревата:
когато ми изтръгнат всички спомени,
по-силна да израствам, непозната. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Предложения
  • Разхождам се а мислите ми диви душата ми ядосана ръмжи пътеките... ......
  • Не знам какво ме чака там – отвъд дъжда. ... а колко обич имам да ти казвам... Селвер Навреме беше т...
  • Земята се насели от обидени. Земята беше вече тясна къща. А Бог опита да размекне глината с потоп, о...

Още произведения »