Проглеждане
Проглеждането винаги боли,
защото светлината дръзко пари,
отворените в първи миг очи –
зениците прегарят от пожари.
А все си мислех, че съм бил готов,
към слънцето безстрашно да погледна.
Та може ли жадуван изгрев нов
с лъчи като стрели да ми посегне?
Сега ще чакам да се стъмни пак,
торбата взех – светулки ще събирам.
Не искам никой да потъне в мрак,
проглеждането, не, не се избира.
Но всяка болка има си следа,
тъй камъкът в земята стъпва … тежко.
Отместиш ли го – дупка е в пръстта,
боли проглеждането ни човешко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
