30.06.2021 г., 7:13 ч.

Проглеждане 

  Поезия
396 4 12

Проглеждането винаги боли,

защото светлината дръзко пари,

отворените в първи миг очи –

зениците прегарят от пожари.

 

А все си мислех, че съм бил готов,

към слънцето безстрашно да погледна.

Та може ли жадуван изгрев нов

с лъчи като стрели да ми посегне?

 

Сега ще чакам да се стъмни пак,

торбата взех – светулки ще събирам.

Не искам никой да потъне в мрак,

проглеждането, не, не се избира.

 

Но всяка болка има си следа,

тъй камъкът в земята стъпва … тежко.

Отместиш ли го – дупка е в пръстта,

боли проглеждането ни човешко! 

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??