За днес казаха, че щяло да вали,
а денят започна прекрасно -
през прозореца видях щъркели
и лястовици, в небето ясно.
На терасата изпих си кафето,
акациев аромат ме обгърна,
съзрях диря от самолет, в небето -
на утрото, с усмивка отвърнах!....
Забързани на някъде хора,
бръмна отдалече, пистов мотор,
тичащи в парка, деца без умора,
арка от рози, краси нечий двор.
Възрастни хора, разхождат се бавно....
Влюбени, на пейката се целуват...
Усмихната майка, щастлива бе явно -
със свойто дете, се милуват....
Едно котенце, на припек стоеше,
чуруликаха в клоните птички....
и по нищо, по нищо не личеше,
че ще вали, както казваха, всички...
Но... с чадъри хората бяха, явно валеше?!
А защо не усещах капките на дъжда?!...
Защото в мойта душа, слънчево беше
и не исках - с времето да тъжа!!!
© Pepi Petrova Всички права запазени