Прогрес
Ръката ми, е цялата в червено -
кръвта по нея стича се, без шум...
Не е всевечно бъдещето, тленно -
един ли е завършил със куршум?
Пътеките чертае тротоара -
в човешки грешки хиляди следи,
уплитат се...
И губят свойта стойност милионите -
нечутите съдби.
С ръката си притискам револвера
и стрелям в пустото -
куршумите свистят.
На бой съм тръгнал.
Но, един не стига
илюзиите да руши -
на този свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
