Проклет да бъда, извинявай!
За болката и тези тежки думи.
Да обичам себе си не се научих,
обичам само теб – прости ми!
За това че вече няма начин,
намразих себе си и всичко мое.
Да ме обичаш знам, че ти не можеш –
само ми прости и извинявай!
За това, че съм такъв – жесток.
И се мразя, и не спирам.
Нима това наричат го живот?!
Аз триста пъти вече го изстрадах!
За този стих не ме мрази,
да си простя и аз не мога.
За мен ти никога недей мисли,
проклет да съм, но ти да си щастлива!