25.04.2007 г., 0:44 ч.

Проклятие 

  Поезия
667 0 5
 

П р о к л я т и е



Ех , вият в стърнищата  лунни   плешивите кучета

и адски  вихрушки изригваш от гроба си, Нощ!

И алчно избухват от Мрака реките - и смучат

от звездното злато и сетния проблясващ грош...


И вдигнал   юмрука си бял към зъбите на Бога,

свирепо отритнат от краха на двайстия век,

настъпил по гушата своята сянка двунога,
изправя туловище звярът - Неонов човек!

© Забраван Забраванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??