П р о к л я т и е
Ех , вият в стърнищата лунни плешивите кучета
и адски вихрушки изригваш от гроба си, Нощ!
И алчно избухват от Мрака реките - и смучат
от звездното злато и сетния проблясващ грош...
И вдигнал юмрука си бял към зъбите на Бога,
свирепо отритнат от краха на двайстия век,
настъпил по гушата своята сянка двунога,
изправя туловище звярът - Неонов човек!
© Забраван Забраванов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
