Apr 25, 2007, 12:44 AM

Проклятие 

  Poetry
665 0 5
 

П р о к л я т и е



Ех , вият в стърнищата  лунни   плешивите кучета

и адски  вихрушки изригваш от гроба си, Нощ!

И алчно избухват от Мрака реките - и смучат

от звездното злато и сетния проблясващ грош...


И вдигнал   юмрука си бял към зъбите на Бога,

свирепо отритнат от краха на двайстия век,

настъпил по гушата своята сянка двунога,
изправя туловище звярът - Неонов човек!

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??