22.06.2008 г., 13:28

Проклятие

1.6K 0 13

Горчива е моята съдба,

отново да остана сама.

Всеки път щом затворя очи,

виждам лицето Ти.

Като тъмен призрак тегнеш над мен..

и не ме оставяш нито ден.

Това не е любов,

а смърт за мен,

дебнеща ме всеки ден.

Сърцето ми само твоето име крещи...

и не иска да тe забрави,

въпреки болката,

която Ти му причини.

Проклятие си за мен...

Ад - поглъщащ ме ден след ден...

В пламъци горя,

в пепел се превръщам,

но дори и тогава Теб прегръщам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...