22.06.2008 г., 13:28

Проклятие

1.6K 0 13

Горчива е моята съдба,

отново да остана сама.

Всеки път щом затворя очи,

виждам лицето Ти.

Като тъмен призрак тегнеш над мен..

и не ме оставяш нито ден.

Това не е любов,

а смърт за мен,

дебнеща ме всеки ден.

Сърцето ми само твоето име крещи...

и не иска да тe забрави,

въпреки болката,

която Ти му причини.

Проклятие си за мен...

Ад - поглъщащ ме ден след ден...

В пламъци горя,

в пепел се превръщам,

но дори и тогава Теб прегръщам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...