Jun 22, 2008, 1:28 PM

Проклятие

  Poetry » Love
1.6K 0 13

Горчива е моята съдба,

отново да остана сама.

Всеки път щом затворя очи,

виждам лицето Ти.

Като тъмен призрак тегнеш над мен..

и не ме оставяш нито ден.

Това не е любов,

а смърт за мен,

дебнеща ме всеки ден.

Сърцето ми само твоето име крещи...

и не иска да тe забрави,

въпреки болката,

която Ти му причини.

Проклятие си за мен...

Ад - поглъщащ ме ден след ден...

В пламъци горя,

в пепел се превръщам,

но дори и тогава Теб прегръщам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...