Горчива е моята съдба,
отново да остана сама.
Всеки път щом затворя очи,
виждам лицето Ти.
Като тъмен призрак тегнеш над мен..
и не ме оставяш нито ден.
Това не е любов,
а смърт за мен,
дебнеща ме всеки ден.
Сърцето ми само твоето име крещи...
и не иска да тe забрави,
въпреки болката,
която Ти му причини.
Проклятие си за мен...
Ад - поглъщащ ме ден след ден...
В пламъци горя,
в пепел се превръщам,
но дори и тогава Теб прегръщам...
© Бояна Петрова Все права защищены