22 июн. 2008 г., 13:28

Проклятие

1.6K 0 13

Горчива е моята съдба,

отново да остана сама.

Всеки път щом затворя очи,

виждам лицето Ти.

Като тъмен призрак тегнеш над мен..

и не ме оставяш нито ден.

Това не е любов,

а смърт за мен,

дебнеща ме всеки ден.

Сърцето ми само твоето име крещи...

и не иска да тe забрави,

въпреки болката,

която Ти му причини.

Проклятие си за мен...

Ад - поглъщащ ме ден след ден...

В пламъци горя,

в пепел се превръщам,

но дори и тогава Теб прегръщам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...