22 июн. 2008 г., 13:28

Проклятие

1.6K 0 13

Горчива е моята съдба,

отново да остана сама.

Всеки път щом затворя очи,

виждам лицето Ти.

Като тъмен призрак тегнеш над мен..

и не ме оставяш нито ден.

Това не е любов,

а смърт за мен,

дебнеща ме всеки ден.

Сърцето ми само твоето име крещи...

и не иска да тe забрави,

въпреки болката,

която Ти му причини.

Проклятие си за мен...

Ад - поглъщащ ме ден след ден...

В пламъци горя,

в пепел се превръщам,

но дори и тогава Теб прегръщам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...