Проклятието на Любовта

Кажи ми, страннико, какво е любовта,

диша ли във тебе незагасващ пламък,

срещна ли я някъде скитащ по света,

река ли е дълбока или статуя от камък?

Кажи ми, ти видя ли пъстрите градини,

усети ли ухание на райски цветове,

опита ли вкусът й след толкова година

илюзия господстваща над цели светове

Кажи защо я търсиш и как ще я намериш,

глупак ли е слепецът, излъган без лъжа,

опияняваща и сладка пак от нея стенеш,

но всеки път се питаш къде е любовта.

"Знам, навярно самотен накрая ще угасна,

но в моето сърце вина не ще открия,

достойно да обича го отгледах и порасна",

той едва прошепа "нямам какво да крия".

Надеждата в очите ти проблясва, бедни мой,

обречен на агония ще тлееш до безкрая,

ще я срещнеш там някъде, намирайки покой,

Ористта ти да обичаш на света ще завещая.