Проклятието на Любовта
Кажи ми, страннико, какво е любовта,
диша ли във тебе незагасващ пламък,
срещна ли я някъде скитащ по света,
река ли е дълбока или статуя от камък?
Кажи ми, ти видя ли пъстрите градини,
усети ли ухание на райски цветове,
опита ли вкусът й след толкова година
илюзия господстваща над цели светове
Кажи защо я търсиш и как ще я намериш,
глупак ли е слепецът, излъган без лъжа,
опияняваща и сладка пак от нея стенеш,
но всеки път се питаш къде е любовта.
"Знам, навярно самотен накрая ще угасна,
но в моето сърце вина не ще открия,
достойно да обича го отгледах и порасна",
той едва прошепа "нямам какво да крия".
Надеждата в очите ти проблясва, бедни мой,
обречен на агония ще тлееш до безкрая,
ще я срещнеш там някъде, намирайки покой,
Ористта ти да обичаш на света ще завещая.
