7.02.2016 г., 21:02

Прокоба

629 1 4

Между „Вчера” и „Утре”

е зейнала пропаст –

провалени животи,

разбити мечти...

 

Като камък надгробен,

съвестта ни притиска

и горят като въглен

майчините сълзи...

 

Разпилени в чужбина,

днес децата ни плащат

тежък данък за нашите

„Бесове”,

 

като черна прокоба

иде време разделно

с кръв да плащаме

тежките си грехове!

 

 

Любомир Попов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Попов Всички права запазени

Ще се събудим ли най-сетне, за да променим съдбата: нашата и на нашите деца и внуци!!!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...